„По-лесно един народ се решава да умре в кърви, отколкото да живее в калта“.
(„Дунавски лебед“ май 1861)
Днес на 14 април отбелязваме 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски (Съби Стойков Попович), български революционер и възрожденец. Малко са личностите, които съчетават в едно борбата за църковна независимост, просвета, книжнина и борбата за национална независимост.
Семейната среда, възрожденският град Котел и образованието на Раковски оставят отпечатък върху възгледите му. Възрожденецът учи в родния си град и по-късно в Цариград, където изучава задължителните за онова време гръцки и турски, но и персийски и арабски. По време на образованието си Раковски разбира, че някакъв вид промяна по мирен път е невъзможна, и заради това се обръща към силовите форми на действие.
Революционерът е само на 20 години, когато заминава за Браила (днешна Румъния), където се готви за бунт. Година по-късно за участието му е осъден на смърт, но успява да избяга. Въпреки провала на бунта Георги Раковски придобива опит и развива идеите си за българската революция с централизирано ръководство.
Раковски е един от създателите на първата национална програма за реализирането на българското освобождение през 50те и 60те години. Идеята на възрожденеца е, че противоречията на великите сили трябва да бъдат използвани, и че българският народ сам трябва да се освободи, за да се предотврати чуждо влияние.
След избухването на Кримската война през 1853 Раковски заедно с група българи събира пари за освобождението и сведения за османските войски и ги предава на руското военно командване.
През 1860 г. Раковски издава първия брой на вестник “Дунавски лебед” в Белград. В „Дунавски лебед“ информацията винаги е била най-достоверна, плътно аргументирана и даваща по-ярка светлина върху съответната проблематика в балкански и общоевропейски контекст. Тези факти още веднъж идват в подкрепа на изключителния нюх, с който Георги Раковски е бил дарен. „Дунавски лебед“ за кратко време се превръща във вестник – пример за тогавашните издания.
След Кримската война мнението на Раковски за братска Русия рязко се променя поради инициираното обезбългаряване на регионите Видинско, Белоградчишко и Ломско през 1861 г. По този повод революционерът издава „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“.
На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание“. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на Първата българска легия в Белград. През юни 1862 година Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан.
В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи. През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски умира от туберкулоза.
Георги Сава Раковски е бил невероятна личност с лидерски качества и ясна визия за борбата на българите, макар и неосъществена. Обичал е до болка българското и оставя много след себе си – творбите си, влиянието си над други революционери (най-блестящият пример е Васил Левски) и идеите си.
