ЕМИЛ ШЕКЕРДЖИЙСКИ
живот и дейност в дати
( 1912 – 1944 )
1912 г. – Роден на 6 април в Дупница в семейството на Моис Шекерджийски – собственик на тютюнев склад.
1927 г. На 15-годишна възраст вдига работниците от бащиния си склад на стачка против света на капитала.
1928 г. – Умира баща му и семейството се премества в София. През есента на същата година Емил Шекерджийски е приет в Първа софийска гимназия (СМГ). Избран е за секретар на комсомола в своя клас.
1929–1930 г. – Става член на гимназиалното ръководство. През есента е избран за председател на въздържателното дружество „Борба”. Активно участва в литературния кръжок на гимназията. През 1930 г. излиза първият ученически вестник „Струя”. Шекерджийски е член на редколегията на вестника, а от същата година до юли 1931 г. е негов редактор. След завършване на гимназията започва работа в тютюневия склад на софийския търговец Арав. Веднага е привлечен на работа в Първи централен ремсов район – София.
1931 г. – През септември е приет в първи курс на Юридическия факултет, избран е за член на ръководството на комсомолската организация на правистите, а през ноември става неин секретар. От декември 1931 г. е член на Софийското градско ръководство на БОНСС, член на Общогражданския комитет против войната, отговорник за еврейската младеж от Ючбунар, активен участник в централния ежедневен и периодичен партиен печат – журналист и редактор.
1931-1932 г. – В началото на първия семестър застава начело на младежите от факултета в борбата против правителството на проф. Ал. Цанков.
1932 г. – На 27 януари е арестуван за написването на позива „Още един актив на полицията на Мушанов-Гичев”, отпечатан в 3000 екземпляра. Срещу него е заведено дело № 591 на Софийския окръжен съд, което се гледа на 13 декември 1932 г. Осъден е на 1 година затвор. Лежи три месеца и излиза в края на февруари 1933 г.
1933 г. – Член е на Окръжния комитет на РМС – София, завеждащ масовия отдел. Обикаля районите на София и околиите на окръга, като оказва помощ на ремсовите организации и ръководи борбата срещу настъплението на фашизма. Участва в организирането, списването и разпространението на вестник „Ударник” – Орган на СОК на РМС, от който излизат 7 броя. Спрян е на 20 април 1934 г. През март 1933 г. Софийският общоградски комитет за борба против войната организира масова акция против хитлерофашизма. Ем. Шекерджийски пише позив, разпространен в 1000 екземпляра. Арестуван е на 20 март и отново попада при Гешев. На другия ден е освободен. Пише нов позив против Наредбата за ограничаване достъпа на трудовата младеж в Университета, повишаване на таксите и увеличаване броя на изпитите, който се отпечатва в 3000 екземпляра. Отпечатва и трети позив, в който разобличава Германия като главно огнище на войната. За това е арестуван и осъден на три месеца затвор. През същия период активно сътрудничи във вестниците „Ехо”, „РЛФ”, „Жупел” и др. От пролетта на 1933 г. е редактор на „РЛФ”. Създава по факултети антифашистки комитети. Участва в редактирането на специалния лист „Антифашистки комитет” – орган на Комитет за спасяването на Г. Димитров, Телман, Торглер, Танев и Попов и за защита на всички жертви на хитлерофашисткия режим. Автор е на уводната статия. По поръчение на ОК на РМС ръководи работата на РМС в занаятчийското училище при Софийската търговска и индустриална камара. През ноември 1933 г. е водач на едномесечна стачка в занаятчийското училище. Пише позив, озаглавен: „Обръщение към учениците от занаятчийското училище”, следва обиск и арест на 13 декември. Изключен е от Университета завинаги, без право да следва в други висши учебни заведения в страната. Интерниран е от полицията в гр. Дупница, откъдето избягва и се връща в София. Разгръща широка дейност за създаване на ремсови организации в кварталите с компактно еврейско население: „Ючбунар”, „Коньовица”, „Баталова воденица” и „Булина ливада”. Създател е на Еврейски младежки комитет, Еврейски антивоенен комитет – председател, Еврейска антифашистка организация, Въздържателното дружество. Съживява дейността на спортното дружество АКОАХ (Сила) и туристическото дружество „Ливан”. Редовно посещава читалище „Бялик”, в което изнася беседи, лекции, дискусии и реферати сред младежта.
1934 – 1935 г. – Създава организациите „Володарски” и „Вела Пискова” с основна цел – да се работи сред трудовата еврейска младеж. Обединява младите комунисти и журналистите в прогресивния в. „Младежки преглед”. Сътрудничи във вестниците „Академик”, „Брод”, „Кормило”. От 16 декември 1934 г. до 1 септември 1935 г. е трудовак в горското стопанство „Тича” – Долен чифлик, Варненско. Уволнява се на 1 септември 1935 г. и започва работа като общ работник в дружество „Белина”. На 24 май 1935 г. участва в нелегална окръжна комсомолска конференция. Същата година е привлечен на работа в ЦК на РМС. През есента получава от ЦК брошура № 2 на „Комсомолска трибуна” от август 1935 г. и доклада на Бекер „На прага, когато се решават съдбините на младежта”, изнесен на интернационалната младежка конференция в Париж, който предава на Крум Ангелов от София. Арестуван е. През есента, с постановление № 2 по дело 204 МВР го изпраща в Централния затвор. Срещу него е заведено дело № 1392. В затвора прекарва 6 месеца, където става редактор на в. „Политзатворник”.
1936 г. – Делото се гледа на 18 март в ІІІ наказателно отделение. Поради липса на доказателства съдът издава оправдателна присъда. Редактор е на новия младежки вестник „Жар”, обединил над 30 млади прогресивни писатели и журналисти. Същата година нелегалният партиен вестник е спрян от МВР. „Жар” продължава съществуването си и през 1937 г. е преименуван във в. „Академик”. Статиите на Шекерджийски се превръщат в директиви и ръководства за действие на РМС и цялата прогресивна младеж.
1937 – 1938 г. – На 25 януари 1937 г. в София в Софийската митрополия под прякото му ръководство се провежда известната дискусия на тема: „Младото поколение и Възраждането”. От втората половина на същата година до есента на 1938 г. Емил Шекерджийски работи като каменоделец в работилницата на своя чичо Жак Шекерджийски. Изгражда партийна група и вдига работниците на стачка. ЦК на РМС му възлага задачата да проведе новия Димитровски курс сред младата прогресивна интелигенция. В изпълнение на това поръчение той създава нелегалния литературен кръжок „Христо Смирненски”, обединител на младите прогресивни български писатели. Заедно с това създава и специална библиотека, която да издава най-добрите творби на младите творци. В кръжока участват Павел Вежинов, Иван Мартинов, Андрей Гуляшки, Христо Руменов, Димитър Чавдаров-Челкаш, Веселин Андреев, Богомил Райнов, Валери Петров, Емил Манов, Александър Геров, Иван Бурин, литературните критици Борис Делчев, Пантелей Зарев, Иван Руж и др. През януари 1938 г. излиза от печат научно – историческото изследване „Левски за себе си”, своеобразна програма за революционно действие, с която Емил Шекерджийски иска да каже правдата на народа и да му вдъхне вяра и сила в борбата срещу фашизма, следвайки заветите на Васил Левски. На 15 май 1938 г. Емил Шекерджийски встъпва в брак със своята съратничка и другарка д-р Сибила Радева. От 27 септември той е студент в Историческия факултет в Белград. Там заедно с Димитър Илиев, Надя Василева-Живкова, Емил Каменов, Цоньо Начев, Йосиф Аструг (Херц) и др. създава нелегална партийна група.
1939 г. – На 20 септември югославското вътрешно министерство експулсира от страната български студенти за нелегална революционна дейност. На 21 ноември Ем. Шекерджийски се завръща в София.
1940 г. – През септември започва работа в книжарница „Руска книга”, собственост на Трифон Костов, на ул. „Княз Борис” № 2. Същият месец е уволнен от работа. През този период излиза книгата му „Класово младежко движение” – естествено научно продължение на „Левски за себе си” и брошурата „Как да се държим пред полицията” – ръководство за действие, анализ на душевния мир и поведение на младия човек, попаднал в ръцете на врага, указател за мъжествено поведение и отстояване на революционните принципи.
1941 г. – От юни до септември Ем. Шекерджийски работи като трудовак в Черната рота в с. Стрелча. За военновременните години – до февруари 1944 г., не се знае много за дейността му, тъй като тя протича в условията на пълна конспирация и полулегалност. От края на 1943 г. той е в нелегалност. Запазените сведения за живота му през този период са оскъдни.
1944 г. – През втората половина на февруари по поръчение на ЦК на РМС пристига в Кюстендил като пълномощник на ЦК за Кюстендилска околия и първата му задача е да се легализира. Възстановява и ръководи ремсовите организации, създава бойни групи, масовизира трите партизански отряда и организира преминаването им към активна бойна дейност. Заема се с изграждане на отечественофронтовски организации в града и околията. През март-април работи за учередяване на околийския комитет на ОФ, печата позиви и възвания. Установява връзки с партизанския отряд и създава в него лекторска група. Издава в. „Осоговско ехо”, чийто първи брой се появява през 1943 г. Политкомисар е на Кюстендилския партизански отряд. На 3 август 1944 г. загива геройски в неравен бой с врага в местността „Черенец”, Кюстендилско.
1945 г. – СБЖ в България го приема за свой член – посмъртно.
1949 г. – Върховният читалищен съюз награждава Емил Шекерджийски – посмъртно, с грамота и златна значка І степен за проявена народополезна читалищна дейност.
1952 г. – Със заповед на Министъра на народната отбрана под № 911 от 1952 г. му е присвоено посмъртно званието „майор”. В знак на признателност за участието му в народоосвободителното партизанско движение посмъртно му е връчена грамота със значка „За народна свобода 1923-1944 год.”
