Народно читалище „Емил Шекерджийски – 1919“ Ви честити 135 години от Съединението на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
06.09.1885 г. – Съединението на България:
През нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет.
БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов.
В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
Съединението предизвиква Сръбско-българската война (ноември 1885) и Българската криза.
Съединението не е съгласувано с руския император, който не одобрява времето и начина на провеждане на това политическо действие. Точно в този момент в резултат на граничен инцидент на река Кушка (с престрелки, убити и ранени), на границата между Китай, Русия и Персия Русия внезапно е изправена пред опасността от нова война с Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Персия и Китай, и Съединението на България е обвинение, което тези страни отправят към руския император Александър III, който е отговорен за Княжество България. Точно по тази причина, не готов и невъзстановен от последната голяма война, той отказва публично да признае и подкрепи Съединението, но изпраща нареждания чрез руския посланик в Цариград да предупредят Султана да не предприема ответни действия. Което е спазено.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909 г.
Съединението на България възстановява единството на две от трите сестри: Мизия, Тракия, без Македония, която остава незадравяла рана в тялото на всеки българин – липсващата част от единното тяло на българския народ.