Честит 3 март! Отбелязваме 143 г. от Освобождението на България

Ангелина Жекова

Честваме възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято високасамобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.

3 Март 1878 е обгърнат с имената на хиляди достойни синове и дъщери. От искрата на Паисий Хилендарски и неговите думи „Българино, знай своя род и език“ се разпалва огънят на знанието, просветата и зовът за борба. Балканът става убежище на хайдушки чети, а имената на войводите се превръщат в легенди – Чавдар, Страхил, Момчил, Вълчан, Сирма, Боряна. Гората е техния дом, а пушката – верен другар.

Със същата всеотдайност и готовност за саможертва се включват Раковски, П. Хитов, Ф. Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Елияху Криспян от Ямбол, Елиезер Моше Калев, Мушон Гарти и Моисей Калев от Пловдив, Моше Таджер от Кюстендил, Леон Крудов от Самоков. Те имат един идеал, една цел – Свободата на България. Бунтовното слово на В. Левски с нова сила призовава към борба. Народът има своите нови апостоли – Бенковски, Вазов, Каблешков.

Има своето ново знаме, на което пише „Свобода или смърт“

Поклон пред тях, в знак на почест.

3 Март

„Ръми дъжд.Тълпата е възбудена до краен предел. Към 5.30 ч. човешкия мравуняк се раздвижва. Задава се каляска с два коня. В нея е граф Игнатиев, който държи текста на мирния договор. Каляската е съпроводена от двама казаци на коне и двама конници с фесове – адютантите на Сафет паша. Генералът показва на великия текста на мирния договор и рапортува с радостен глас и сияещо лице: „Имам чест да поздравя Ваше Височество с подписването на мира“ Гръмко ура огласи околностите.

Великият княз Николай преминава в тръс с коня си пред редиците на строените войски, спря по средата, издига двете си ръце и се провиква със силен глас:“Момци мои, мирът е подписан! Ние смазахме турците!“ От всички гърди се изтръгва гръмогласно „ура“… Това пише Жорж Ардуан с псевдоним Дик дьо Лонле – френски жърналист, писател, художник и доброволец преминал с руските войски от Плоещ, където Самарското знаме е връчено на бългаеските опълченци, през Дунава, Свищов, Плевен и Шипка, Пловдив и Одрин до Сан Стефано.

3 март 1878 г.

Това е краят на унижения, кръв, смърт и гибел. Краят на 5 века „страшен хомот, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган“ на „дивият, варварският и безчовечен турски ярем“, на „тези вериги, ръждясали от кръв и сълзи, вериги, в които са заковани ръце и нозе, ум и воля“ на “ страшното варварство“, на „държавното зверство“ на една империя, където се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществувание, където българинът „е роб и роб безусловен“ краят на „това нечувано в Европа робство“.Така звучат думите на Хр. Ботев за този период от нашата история.