148 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

18 февруари 1873 г. е велика и страшна дата за българския народ. България се прости с ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ. Той има доста имена, но с много доброта, човечност и преклонение го наричаме ЛЕВСКИ или АПОСТОЛА. Той е нашето нравствено и духовно мерило вече 148 години.

Името, животът и делото му години наред вълнуват българските поколения, вдъхновяват писатели, поети и историци. Един от тях е патрона на нашето читалище – Емил Шекерджийски. Изучавайки задълбочено историята на възраждането ни, стига до обаятелния образ на Апостола и го издига до пътеводна звезда по пътя за завоюване на националната ни независимост и свобода.

Да си припомним възвишеността на и реалните му постъпки с някои от неговите значителни и вечни мисли, мисли останали в спомените ни още от детската възраст, но които са в основата на неговата истинска същност.

АКО СПЕЧЕЛЯ, ПЕЧЕЛЯ ЗА ЦЯЛ НАРОД – АКО ЗАГУБЯ, ГУБЯ САМО МЕНЕ СИ

ДЕЛА ТРЯБВАТ, А НЕ ДУМИ

НА ДРАГО СЪРЦЕ ДА ОБИЧАМЕ ОНОГОВА, КОЙТО НИ ПОКАЖЕ ПОГРЕШКАТА, ИНАК ТОЙ НЕ Е НАШ ПРИЯТЕЛ

ИНТРИГАТА СПИРА ХОДА НА НАРОДНАТА РАБОТА

ВСЕКИМУ ЩЕ СЕ ДЪРЖИ СМЕТКА ЗА ДЕЛАТА МУ

Левски нееднократно намира подслон в еврейските домове по време на своите посещения на местните комитети в Кюстендил, Видин и Пловдив. В Кюстендил отсядал при Мошон Таджер, в къщата на когото се състои и едно от заседанията на тайния революционен комитет, във Видин в къщата на Пинкас, в Пловдив при видния общественик и търговец хаджи Мошон Гарти. Известен е и факта, че при заседанието на турския съд в София, осъдил Апостола на българското освобождение на смърт чрез обесване, двама от съдебните заседатели – евреите Самуил Фархи и Арие не се явяват и техните подписи не се поставени под протокола на съдебното решение.

Със своя живот, дело и гибел Левски е доказал, че жертвата има смисъл, защото след нея идва надеждата.

Ти, Апостоле ни научи какво е безгранична любов, какво е дълг и какво е саможертва.