На 19 февруари 1873 г. завършва жизненият път на Апостола на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ, за да започне вечното безсмъртие на идеите му. А безсмъртието има много имена: честност, отговорност, вярност и любов към народ и родина, всеотдайност на идеята за свободен живот и саможертва.
На 16 февруари 2015 г. читалището и клубовете организираха литературно-поетично утро, по повод 142 години от обесването му.
Прочетено бе есето на писателя, есеиста и публициста Стефан Продев, в което той е написал: „Неговата бесилка стана нашият кръст. Той увисна на нея не само, за да спаси България, но и за да я разтърси. Да покаже слънцето на вълците. Тук е скрит един трагизъм, който няма равен на себе си. Ето защо за народа, той е нещо повече от Героя. Той е светецът. Онзи най-скъп син, пред когото майка България винаги е стояла на колене, задавена от гордост и сълзи … Стояла е и ще стои докато я има.”
Членове на клубовете прочетоха стихотворения от Дамян Дамянов, Недялко Йорданов, Димитър Милов, посветени на един от най-достойните синове на България.
