Сред любимите места на поета са кафене и ресторант „България“. Сградата съществува и до днес, макар загубила голяма част от красотата си през последните години. Писателят Никола Данчов споделя любопитна история от прочутото софийски кафене:
„Пенчо обичаше да се отбива и понякога да вечеря в ресторант „България“ – в началото на ул. „Аксаков“, на ъгъла срещу Военното министерство. Една вечер бяхме само двама. Вътре в градинката. Пенчо беше в особено добро настроение. И тази вечер аз имах рядкото щастие да чуя сам Пенчо да ми прочете свои стихотворения. Стиховтворения, които щяха да влязат в предстоящата книжка на „Мисъл“.
Пенчо затруднено говореше; както затруднено ходеше – все с помощта на бастун; както и затруднено пишеше: вземаше една тежичка металическа хватка, в която имаше вставена писалка, и така пишеше. Той говореше малко затруднено. Но тази вечер, когато започна да чете своите стихотворения… езикът беше напълно свободен; духът беше подчинил тялото. Пенчо имаше особено приятен тембър на гласа. Не съм чувал друг да чете тъй хубаво стихотворения както него.
Прочее, когато Пенчо четеше, аз не чувах думи – аз виждах пред мене направо картина и тази картина имаше душа, и тази душа вземаше моята. Когато той спря да чете, аз не можах да кажа нищо. Аз само гледах. Пенчо ме разбра – и сложи своята топла ръка на масата върху моята.“
