На журналистическото поприще Емил е от ученическите години. Името му е навсякъде: от школския вестник „Струя“, през затворническия лист „Политзатворник“ до „Младежки преглед“, „Жар“, „Академик“ и „Литературен критик“, издаван заедно с Никола Вапцаров.
Организационният му талант се проявява отрано сред еврейската младеж в работническия Ючбунар. Със слово и умение Емил успява да превърне читалище „Бялик“ в крепост на прогресивната младеж. От 1934 г. е главен редактор на „Еврейски вести“ (издаван и днес) и вестникът скоро става орган на трудовите евреи. Под негово влияние по-късно стотици евреи се включват в антифашистката съпротива. Навсякъде – и в БОНСС, и в РМС, и в партизанския отряд, с включването на Емил се усеща подем.
Recommend to friends
