Емил Шекерджийски е роден в Дупница на 06.04.1912 година. Дупница е градец със силно развито тютюнопроизводство. Бащата Моис е собственик на тютюнев склад, който през 1928 година голямата депресия, която връхлита света разорява. Семейството се преместв в София същата година, където Емил Шекерджийски е приет, като ученик в Първа софийска гимназия. Активно се включва в литературния живот на гимназията, като участва в излизането на първият ученически вестник „Струя“, на който по-късно е и главен редактор. След завършване на гминазията е приет в юридическия факултет на Софийски Университет. Става член на софийското градско ръководство на БОНС, активен участник в периодичен партиен печат – журналист и редактор. Сътрудничи на вестници „Ударник“, „Ехо“, „РЛФ“, „Младежки преглед“, „Академик“, „Брод“, „Кормило“. Политическите му убеждения стават повод да бъде изпратен в централния затвор, където прекарва шест месеца и става редактор на вестник „Политзатворник“. Редактор е на вестник „Жар“, а след като вестникът е спрян от МВР е преименуван във вестник „Академик“, създава нелегалния литературен кръжок „Христо Смирненски“ събрал младите прогресивни български писатели, като в същото време създава специална библиотека, която да издава творбите им. През януари 1938 година е отпечатано историческото му изследване „Левски за себе си“. Левски е неговия идеал за служба на отечеството и народа си. Ето как ученикът Сава Стоянов от 11 б клас на 134 училище „Димчо Дебелянов“ в есе по тема: Да бъдеш последовател на Апостола „Да се служи на народа и истината като Левски… „безстрашно“, „постоянно“, „разсъдително и великодушно“ – Емил Шекерджийски“ е открил близостта помежду им: Левски още в своята „Наредба на работниците за освобождението на българския народ“ призовава за борба за „храм на истината и правата свобода“ за „съгласието братсвото и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере. 100 години след написването на тези редове и Емил Шекерджийски се бори за верско, расово и всякакво друго равенство и против потъпкването на човешките права. Важно е да се отбележи и това, че и двамата държат да извоюват мечтаната си справедлива, „чиста и свята република“ само със собствени български сили, а не с чужда помощ…

На 3ти август 1944 година, като учстник в антифашистката съпротива загива в неравен бой в осоговската планина Емил Шекерджийски, като преди това ще напише: “При всички случаи искам да служа честно на народа си“.

Recommend to friends
  • gplus
  • pinterest